Глухите камъни е един от най - големите тракийски култово -погребални комплекси в Източните Родопи. Възникнал е през раннажелязната епоха / ХІІ-VІ в.пр.Хр./ и е бил използван през античността и средновековието. Обектът е разположен върху четири скални масиви, разделени от дълбоки проломи. Централно място заема изсечената в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. На запад от нея личат следите от втора недовършена гробница. Двураменна, изсечена в скалата стълба, извежда до самото светилище. Според някои учени по нея е преминавало религиозно шествие до площадката на върха, където жреците са извършвали своите свещенодействия. Пак там е изсечен и голям правоъгълен басейн служещ най-вероятно като водохранилище. Всички околни скали са осеяни със скал
ни ниши, чийто брой надхвърля 200. По - голяма част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се в многобройни гиши по скалите са били поставяни урни с праха на починали представители на по - нишето съсловие. Тракийския култово - погребален комплекс е бил ограден с крепостна стена от ломени камъни без спойка.
Почитта на местното население към това свещено място е била толкова голяма и трайна, че през късната античност след като християнството е било прието за офециална религия на Римската империя, през V в., на това свещено за траките място е бил построен християнски храм.
Глухите камъни не спират да разкриват тайни пред археолозите
Археологическите разкопки на скалния комплекс Глухите камъни и през тази година дадоха автентични ценни находки. Това стана ясно на организирана пресконференция, проведена на 29 август на самия комплекс.
Според ръководителя на разкопките – доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ-БАН, тазгодишните резултати надминават предварителните очаквания, а до края на проучването на обекта за тази година той очаква да се открият още доказателства за функционирането на обекта.
В Централния сектор на комплекса завършва проучването на най-ранните културни напластявания, документирани на обекта. Специалистите изследваха пласт от прехода от каменномедната епоха (халколит) към ранната бронзова епоха, засвидетелстващ епизодично човешко присъствие на обекта по това време. В него обаче е вкопана голяма ритуална яма от ранната желязна епоха с дълбочина над 2 м. Това е първата такава структура, откривана на обекта, която още веднъж потвърждава активното му функциониране като култово място през І хил. пр. Хр.
През тази година проучването в Северния сектор се разшири на изток и север за пълно разкриване на установените структури от ранната желязна епоха. Проучените две ритуални огнища представляват структури с кръгла форма, изградени от керамична подложка, покрита с глинена замазка. Археолозите предполагат, че вероятно огнищата са били покрити с навес, изграден от плет, измазан с глина, за което говорят струпванията от късове от отухлена мазилка със следи от дървената конструкция. Източно от огнищата те разкриха дъговидна стена от големи камъни. Функцията на тази структура предстои да бъде изяснена, но датировката й се отнася към първата фаза на ранната желязна епоха.
През тази година най-интензивни и на най-голяма площ са изследванията в Западния сектор. Разкритите тук структури са основно от Средновековието, но сред находките се срещат материали от всички представени на обекта исторически периоди. Най-важното откритие в този участък, а и за този археологически сезон на Глухите камъни, е локализирането на крепостна стена, защитавала комплекса от запад. Стената е с дебелина 2.50 м, има две лица от грубо обработени камъни, между които са насипани ломени камъни и пръст. Трасето на стената е в посока север-юг. Според доц. Нехризов на север тя е достигала до най-високата скална група от комплекса, а на юг е слизала по склона и е обхващала южната тераса с втората църква базиликален тип. Проследяването на стената в южна и източна посока ще бъде цел на проучванията през следващите години с помощта на геофизични методи.
В момента в сградата на читалището в с. Малко градище се обработва керамичния материал, който е около 40 000 фрагменти от керамични съдове, открити при разкопките през 2013 г. и 2014 г.
Находките са твърде разнообразни. Всяка от епохите, през които култовият комплекс е функционирал, е представена със специфични предмети. От праисторическия период има оръдия, изработени от кост и рог на елен, както и кремъчни артефакти. Тракийските материали са значителни като дял. Сред тях най- интересни са: сферичен накрайник за скиптър от мек камък, каменни брусове, част от каменен калъп за отливане на бронзови предмети, бронзова фибула, бронзова пинсета, железни ножчета, железен сърп, керамични прешлени за вретено и миниатюрни съдчета. Открити са общо седем бронзови монети от ІV в. пр. Хр. – две на Филип ІІ Македонски и три на гръцкия град Абдера и още две, които ще бъдат определени след реставрацията им. Античността е представена по-слабо – няколко части от керамични лампи, две железни фибули, бронзови апликации, както и 15 бронзови монети от ІV-VІ в. Най-многобройни са находките от Средновековието – 35 монети, основно от бронз, но и няколко сребърни /определянето на които предстои след почистването им/, бронзови пръстени, обици, апликации, копчета, токи и едно звънче, фрагмент и верижка от бронзово кандило, три железни ключа, пет върхове на стрели, железни шпори, оловен печат, каменни хромели – ръчни ротационни мелници. Важна находка е фрагмент от мраморната декорация на църквата. Сред керамиката от ХІІ в. прави впечатление фрагмент от съд с украса в техника сграфито с частично запазена фигура на воин. Изображението е схематично и наивно представено, но от друга страна е твърде експресивно.
Като цяло теренната работа на обекта е към края си. През следващите седмици предстои да се осъществи документирането на разкритите структури, вземане на мерки за аварийна им консервация и зазимяването на обекта. През останалото време до края на септември екипът ще е ангажиран с обработката на придобитите материали – керамиката и находките.
Археологическият сезон 2014 на скалния комплекс Глухите камъни може да се определи като изключително успешен. Макар и със сравнително бавни темпове, поради ограниченото финансиране, археологическите проучвания постепенно разкриват тайните на този забележителен паметник. През септември и октомври разкопките ще продължат с проучването на ранновизантийската и средновековна църква на скалната площадка под ръководството на Дойчин Грозданов.
Всичко това се провежда като част от реализацията на проект „Гласът на скалата” (№ 2007CB16IPO008-2013-3-115, договор РД-02-29-31/ 11.02.2014). Това е проект финансирани по програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция 2007-2013 с партньори община Енез, община Любимец и Фондация „Родопика“. Основната цел на проекта е тясно свързана с проучването и популяризирането на археологическия обект Глухите камъни и създаване на добри условия за работа на археологическия екип чрез изграждане на туристически-информационен център и археологическа база. С усилени темпове се провежда пълно преустройство и адаптиране за нови функции на старото училище в с. Малко Градище. Финансова помощ на проучванията, както всяка година, оказва и Община Любимец.
Повод за гордост е и факта, че на скалния комплекс работи носителят на наградата за тази година „Александър Фол" - доц.д-р Георги Нехризов. Тя се дава на учени с принос в проучванията на тракийската култура, а през годините д-р Нехризов не веднъж е доказвал, че има неимоверен принос в проучването и изследването на тракийската култура в различни обекти, част от които са Глухите камъни.